Блогът на DIhanie

Жилищни модели

2009-11-02T22:31:00.002+02:00

Днес (считай 27.10) ходих в Софийска градска галерия, за да разгледам (заедно с някои

колеги) изложбата "Жилищни модели". Изложени са информативни табла и

макети на 11 проекта за жилища, изпълнени в различни крайща на света - САЩ, Швейцария, Германия, Холандия, Чили, Япония, Франция....Освен макетите видяхме снимки от интериора на жилищата, заснети от самите обитатели, показвайки ни своето ежедневие - неоправени

легла... празни пакетчета от чипс, мръсни чорапи..много котки!!! и

деца... не бяха тези познати снимки като за списания.

Какво ми направи впечатление...

симпатичната стълба с конзолни стъпала - "Десет в едно", Германия

*10в1, защото обитателите на 10-те апартамента решават сами да построят домовете си, а не да се задоволят с нещо готово. Всеки решава сам своето собствено пространство, а най - апетитната гледка на последния етаж е обща тераса, с апартамент за гости, който се използва на ротационен принцип!!

Социалните жилища в Икике, Чили и по конкретно забавния макет от велпапе в М 1:1; сякаш любим и най-запомнящ се заради стълбата от картон, по която се избивахме да се снимаме

Заргфабрик, Виена, Австрия - не просто жилища, но начин на живот; смесица между частни жилища и общи помещения - кухня, библиотека, перално и тераси-градини

Да не забравяме времето, което изгубихме играейки си с кибритените кутийки...много идеен начин да приобщят публиката...

Който още не е ходил...има време. Изложбата ще е там до 8 ноември (неделя).

2009-10-30T16:12:00.002+02:00

И ти ли си гладен, Бенджи? Автор: Иво Орешков

Не е измислица морето

и щастието съществува!

*не е лошо да погледнете и изложбата УСЕЩАНЕ ЗА МОРЕ от конкурса на ФОТОСИНТЕЗИС пред Народен театър "Иван Вазов", посветена на Христо Фотев;

2009-10-28T18:25:00.000+02:00

Making money takes practice, just like playing the piano takes practice.

The more you practice the better you get.

1 час повече днес! А утре желая един не толкова сив понеделник :")

2009-10-25T22:49:00.002+02:00

club Alcohol

2009-10-25T22:25:00.000+02:00

Най - накрая..след 3 години отлагане посетих клуб Алкохол. Те си имат доста хубав сайт и не се нуждаят от моята реклама, но аз да си кажа. Интериорът на голямата зала е от типа "хубава дупка". Виждат се въздуховоди и тръбопроводи, и каквото друго има по тавана на безистен... Хубаво е, че ние пък се чувстваме добре под земята. Осветлението е оскъдно, но екипа много хитро е използвал това като преимущество. Цяла нощ не спряха да подмятат лампите над бара и да ги насочват към различни компании. Половината от времето сигурно са изкарали с ръка на ел. ключ. DJ-ът също. Като стана въпрос, това определено не е място, където ще чуете чалга, ремикс на чалга или пък поп - фолк. Това пък ни (мен и приятелите от снощи) печели 100% да посетим клуба повторно. А DJ-а беше изключително чаровен, освен че миксовете му си ги биваше :) Всъщност, останах с усещането, че екипът е задружен и много идеен. (Само така!) Цените също са в нормални граници. И един наистина рядък бонус... климатизацията е перфектна и не спира никога.
С две думи: Любимо място.

2009-10-18T09:00:00.001+03:00

Качествата на бетона са достатъчно ясни.
Първо, това е масивен материал.
Второ, това е изразителен материал по фасадите на сградите.
Трето, това е материал, който е положен непрекъснато и монолитно.
Четвърто, това е материал, който може да бъде химически оцветен и обработен да не пропуска вода.
Пето, той е послушен, докато е в течно състояние, лесно обработваем, докато е млад и твърде здрав, когато е стар.
Но винаги е слаб, когато работи на опън.
Франк Лойд Райт, 1867 - 1959

2009-10-17T18:17:00.003+03:00

Do what you love and love what you do...

2009-10-16T23:41:00.004+03:00

Не си купувайте кофичка с течен шоколад, защото ще го изядете!

2009-10-11T23:09:00.000+03:00

Let's go somewhere...
Where?
Anywhere.
To do what?
Anything.

Mммм...

2009-10-11T09:42:00.000+03:00

2009-10-10T00:26:00.007+03:00

Кученца

2009-10-09T23:11:00.006+03:00

Продавам пясъчни боксери, родени на 01.10.2009г.

Мъници

Майката

Бащата

Gnarls Barkley

2009-09-30T22:04:00.003+03:00

Gnarls Barkley е много симпатична група, с леко сложно име, формирана през 2003 в Атланта, Джорджия. Стилът ..според моя източник: алтернативен/ соул. На всичкото отгоре бандата е дуо -> Cee-Lo Green ( вокали ) и Brian Burton ("multiple" instruments). Неминуемо сте чували парчето "Crazy", което пък в последствие издават в първия си албум - St. Elsewhere (2006). Факт е и втори албум - The Odd Couple (2008).
И тъй... трети ден тези двамата са единственото нещо в плейлиста ми, та... чуйте ги.

Нямам сили за оптимизъм

2009-09-27T18:50:00.003+03:00

Тази нощ ще си бъда отново сама,
ще говоря със себе си и
ще решавам кръстословици до среднощ...
и ще гледам как навън е студено.

2009-08-05T20:50:00.002+03:00

Scusa ma ti chiamo amore.
Non so dire nulla più.
Scusa se ti ho dato un nome.
Ora puoi chiamarmi anche tu.

Excuse me for calling you my love
I don’t know what else to say
excuse me for having given you a name
now you can call me too.

2009-07-15T01:45:00.004+03:00

Понякога в живота се случват много красиви неща. Събития, които те зареждат с оптимизъм и с желание да го живееш тоя живот. Оставят топли, слънчеви спомени, към които се връщаме да си откраднем по усмивка. Миналата седмица се случи едно такова НЕЩО. И след дълго очакване Биляна най-сетне успя да се oкопити и да съумее да го увековечи за поколенията :D Пешо и Биляна най-накрая след 1 година 1 месец 1 седмица и 1 ден заедно са сгодени! Да им е честито! А за нас.. са оставили детайлен разказ на цялото събитие, за да ни припомнят историите от приказките и как понякога стават реалност:")

2009-06-02T23:26:00.003+03:00

Сърцето усеща обичта, онази любов, която всички търсят и детската обич също; усеща красивото у хората; усеща и болката; приласкава самотата. Сърцето наистина е самотен ловец.. то лови миговете.

2008-11-10T00:34:00.004+02:00

Остани.
Пободувай с мен.
От сънища спомени не остават.
Те са просто миражи.
Не заспивай!
Ще говорим за лято,
за зеленото на тревата,
за топло мляко с мед,
за вчера, за днес.
Не заспивай...

Екскурзийка (част 2)

2008-09-02T21:38:00.013+03:00

Вторият ден отпътувахме с идеята вечерта да стигнем Крушунските водопади. Какво се случи по пътя... Още преди обед стигнахме Враца и разгледахме пещерата Леденика. С две думи: вътре е студено (5 - 7 градуса), мокро, хлъзгаво... и невероятно впечатляващо. Ако не сте чували за "музикалната" зала: това е, мисля, най-голямата зала от пещерата известна със своята акустика, където врачанска филхармония изнася концерти. Имат си и доста тесни местенца като "Проходът на грешниците" и т.н. Прилепи не видях...

Попътувахме още малко и стигнахме с.Черни Осъм (да не обидя някой..не знам село ли е или град) и разгледахме природонаучния музей. После троянския манастир, старото селище Видима... Вечерта по тъмно наистина ситгнахме с.Крушуна.

ДЕН 3

Много красиви водопади. И то на неочаквано равннино място. Има еко пътека, обезопасени мостчета, стига се и до изворите... две малки вадички извиращи от едни скали. Задължително местенце, което трябва да посетите. И си отделете поне едно денонощие. Много подходящо за лагерен огън и палатки :").

На връщане към Русе видяхме още Етъра. Всъщност преди Етъра, в дясно от пътя, се намира църквата, в която съм кръстена. В момента не представлява почти никакъв интерес тъй като е в основен ремонт. Но мен ме пуснаха да надзърна. От Етъра всъщност имам доста спомени от детсвтото си. Пърленките там са задължителни:") Както и кафето на пясък и бялото сладко. Другото важно е да имате достатъчно време да позяпате при всеки майстор.

Цъкрвата на Соколския манастир

В двора се намира прочутата чешма на майстор Кольо Фичето

Екскурзийка

2008-08-29T23:31:00.036+03:00

Това лято си спретнах една приятна разходка из северозападна България. Абсолютно мигновено хрумване, което остана (поне за сега) единственото излизане от Русенска област. Пътуването започна една събота сутрин около 5 и 30 сутринта. Маршрута беше доста грубичък и в движение се дорешаваше. Какво се получи - 1 ден Русе - Козлудуй - Видин - Белоградчик; 2 ден Белоградчик - Враца - Троян - Видима - Крушуна; 3 ден Крушуна - Етър - Ловеч - Русе; Както личи средно на ден се събираха по около 400 км. Сега малко в детайл...
Пътувайки към Козлудуй избрахме панорамния път Оряхово-Мизия. Дунава е 2 пъти по-широк отколкото го познавам в Русе, виждат се километри навътре в Румъния, никакъв трафик и полянки, полянки.

Оряхово

Какво видях в Козлудуй: центъра, с главната улица с картата на р.Дунав (за съжаление мястото малко не им достигаше да стигнат Русе), мястото на старото кръчме, с продубчената от куршум врата, корабът "Радецки", парка, паметникът на Хр.Ботев и един непознато чист Дунав, с пясък и мидички по брега.

От Видин видях кея и крепостта "Баба Вида". Най-впечатляващото е че Дунава ти е на..югоизток:")

Някъде около 18 следобед пристигнахме в Белоградчик. И бързахме да се качим до крепостта "Кале" и да видим скалите. Вечерта отседнахме в много приятна вила-хотел, но за разходка из града нямахме сили.

Защити в САБ 06.06

2008-07-17T12:27:00.012+03:00

Задачите в реда на задаване бяха следните:
1. плоскостна композиция на пода + пано на една от стените (по желание) в помещението на кафето в университета;
2. обемна композоция от сгради; решението е изцяло екстериорно, като функциите на сградата/сградите се пренебрегват;
3. интериорно решение на сграда с произволно предназначение, в кутия с предварително зададени размери;

Относно моите решения имам слабост към третата задача. Там съм представила част от интериор на офис сграда – централното фоайе на партерния етаж + разпределение на работни площи на горните етажи; асансьори и озеленяване.
Всъщност, ако трябва откровено да заява, от кое се чувствам недовoлна то не са идеите, а конкретното изпълнение на макетите за 1 и 2 задача. Имам си лична закана да вложа повече търпение в следващите.

2008-07-17T12:17:00.004+03:00

Пак мина много време от последното блогване. И се случиха разни весели неща. Минаха защитите на проектите по архитектурно проектиране. Мина и сесията. Вече съм си най - официално в Русе. Вкъщи! Вкъщи! Вкъщи! Пълна съм с енергия и мисля да изкарам цялото лято работейки неуморно. Е, поне до Плевен ще отскоча да видя Ще, че ми е залипсвала. Ето ни двете почивайки след представянето в САБ. Оказа се, че доста от нас залагат на бялото:) На втората снима сме с Ади и Хари, а Крис зад обектива също е в бяло:”)

Ягодово настроение..напук на идващата сесия

2008-05-25T15:01:00.001+03:00

Credit To The Nation Live 6

2008-05-20T18:16:00.008+03:00

Какво да кажа... Коцерта беше страхотен! Не. Умопомрачителен! Размазващ! Прекрах 5 часа с любимата си музика и изпълнители - Artery, Jaya the cat, Wickeda, Crowfish. Tрябва ли изобщо да споменавам, че направиха невероятно шоу? И ако си мислите, че всичките тия часове на крак измориха които и да е в залата - бъркате.
Концерта откриха La Muchedumbre. Тия младежи ги чувам за първи път. Сториха ми се свежи и пълни с енергия и много бързо предадоха настроение в залата. Следват Crowfish. Тук нямам какво да коментирам.. После - Tea Break. Последните са сърби и доколкото разбрах свирят за 3 път в България. Поне за мен не бяха нещо особено.. и парчетата им ми бяха в повече. Просто ми звучаха аналогични. Предпочитах малко повече Crowfish. Oт тук насетне в залата взе да става горещо. На сцената се качиха Wickeda. И направиха шоу както само те си могат. И ето за какво всъщност отидох на коцерт - Jaya the Cat. Американци, свирят и живеят в Амстердам. Музиката им е микс между reggae, punk, rock и ska. Не знам точно... Нещо уникално са за мен. Просто трябва да си изтеглите и да чуете. И имат някакъв много симпатичен чар.. и поведение на сцената - обаятелно и въобще всичко си беше както трябва да е. И пого имаше, а аз бях някъде точно зад него. Тоест максимално близко до сцената, че да съм на безопасно:") На Артерия вече и безопастността забравих. Изсвириха няколко песни от 'the very beginning'.. бих казала и някой незабравими хитове. Макар че не знаех текстта сигурно само на 1 или 2 песни. Останах без глас, но какво от това? Прекарах супер незабравимо. Това което също добави червена точка към и без това чудесното ми мнение за jaya е, че бяха и на after party-to в Строежа. Ей така можеше да си кажете 'наздраве' и без това вече ги бяха научили какво значи:") Не, че е кой знае какво... просто това колко са близки с публиката си много ми допада. Ето сега е момента да кажа колко много се радвам че Ицо, Митака, Емо и Мишо се домъкнаха от Пловдив и Русе за концерта:") Love ya and see you soon...
Това беше.. и ще ми държи влага известно време:")

2008-05-11T02:04:00.001+03:00

Тихо е.
Полумрак е в стаята
А, аз плача.
За теб ли? За себе си?
Не знам защо ми се плаче понякога...