Стояхме в стаята - аз и моята муза. Отдавна не се бяхме виждали и дълго чаках тази среща. Отначало бях търпелива. Не й обръщах внимание. Намирах си занимания. Сега вече отдавна е нощ и всички наоколо бавно заспиват.

Втренчила съм се в прозорецът, а тя стои зад мен в ъгъла. Между нас е белият лист и неизменният пиромолив. Винаги, без изключение, когато застана над празен лист хартия в главата ми се завъртат във въртележка всички "бележки", които съм си оставила, всеки разговор, който ме е предизвикъл, бръмченето на хладилника, плана за действие, който ще опитам да си наложа..

И до ден днешен не зная точно какво ще пиша преди да започна...
И така, приятелко, за какво ще пишем сега?