Sunday, February 18, 2007

За самотата...

Вкопчила се е в сърцата на хората и не пуска. Сълзите напират в очите ти и ти всячески се мъчиш да се сбориш със себе си. Заведението снощи беше пълно с хора с плачещи сърца и щастливи лица. Смехът на моменти дори заглушаваше поредната метъл какфония. Алкохол, цигарен дим.. и неизменния въпрос... да пия ли още една водка след бирата?
Ако щеще да помогне бих изпила и две.Ама не....
Изпих си сока(без водка, без джин, без лед), нарамих оръфената си душа, лепнах една усмивка и реших, че съм победила поне тази вечер.