Сърцето усеща обичта, онази любов, която всички търсят и детската обич също; усеща красивото у хората; усеща и болката; приласкава самотата. Сърцето наистина е самотен ловец.. то лови миговете.

Остани.
Пободувай с мен.
От сънища спомени не остават.
Те са просто миражи.
Не заспивай!
Ще говорим за лято,
за зеленото на тревата,
за топло мляко с мед,
за вчера, за днес.
Не заспивай...

Екскурзийка (част 2)

Вторият ден отпътувахме с идеята вечерта да стигнем Крушунските водопади. Какво се случи по пътя... Още преди обед стигнахме Враца и разгледахме пещерата Леденика. С две думи: вътре е студено (5 - 7 градуса), мокро, хлъзгаво... и невероятно впечатляващо. Ако не сте чували за "музикалната" зала: това е, мисля, най-голямата зала от пещерата известна със своята акустика, където врачанска филхармония изнася концерти. Имат си и доста тесни местенца като "Проходът на грешниците" и т.н. Прилепи не видях...

Попътувахме още малко и стигнахме с.Черни Осъм (да не обидя някой..не знам село ли е или град) и разгледахме природонаучния музей. После троянския манастир, старото селище Видима... Вечерта по тъмно наистина ситгнахме с.Крушуна.

ДЕН 3

Много красиви водопади. И то на неочаквано равннино място. Има еко пътека, обезопасени мостчета, стига се и до изворите... две малки вадички извиращи от едни скали. Задължително местенце, което трябва да посетите. И си отделете поне едно денонощие. Много подходящо за лагерен огън и палатки :").

На връщане към Русе видяхме още Етъра. Всъщност преди Етъра, в дясно от пътя, се намира църквата, в която съм кръстена. В момента не представлява почти никакъв интерес тъй като е в основен ремонт. Но мен ме пуснаха да надзърна. От Етъра всъщност имам доста спомени от детсвтото си. Пърленките там са задължителни:") Както и кафето на пясък и бялото сладко. Другото важно е да имате достатъчно време да позяпате при всеки майстор.

Цъкрвата на Соколския манастир

В двора се намира прочутата чешма на майстор Кольо Фичето

Екскурзийка

Това лято си спретнах една приятна разходка из северозападна България. Абсолютно мигновено хрумване, което остана (поне за сега) единственото излизане от Русенска област. Пътуването започна една събота сутрин около 5 и 30 сутринта. Маршрута беше доста грубичък и в движение се дорешаваше. Какво се получи - 1 ден Русе - Козлудуй - Видин - Белоградчик; 2 ден Белоградчик - Враца - Троян - Видима - Крушуна; 3 ден Крушуна - Етър - Ловеч - Русе; Както личи средно на ден се събираха по около 400 км. Сега малко в детайл...
Пътувайки към Козлудуй избрахме панорамния път Оряхово-Мизия. Дунава е 2 пъти по-широк отколкото го познавам в Русе, виждат се километри навътре в Румъния, никакъв трафик и полянки, полянки.

Оряхово






Какво видях в Козлудуй: центъра, с главната улица с картата на р.Дунав (за съжаление мястото малко не им достигаше да стигнат Русе), мястото на старото кръчме, с продубчената от куршум врата, корабът "Радецки", парка, паметникът на Хр.Ботев и един непознато чист Дунав, с пясък и мидички по брега.







От Видин видях кея и крепостта "Баба Вида". Най-впечатляващото е че Дунава ти е на..югоизток:")









Някъде около 18 следобед пристигнахме в Белоградчик. И бързахме да се качим до крепостта "Кале" и да видим скалите. Вечерта отседнахме в много приятна вила-хотел, но за разходка из града нямахме сили.

Защити в САБ 06.06

Задачите в реда на задаване бяха следните:
1. плоскостна композиция на пода + пано на една от стените (по желание) в помещението на кафето в университета;
2. обемна композоция от сгради; решението е изцяло екстериорно, като функциите на сградата/сградите се пренебрегват;
3. интериорно решение на сграда с произволно предназначение, в кутия с предварително зададени размери;

Относно моите решения имам слабост към третата задача. Там съм представила част от интериор на офис сграда – централното фоайе на партерния етаж + разпределение на работни площи на горните етажи; асансьори и озеленяване.
Всъщност, ако трябва откровено да заява, от кое се чувствам недовoлна то не са идеите, а конкретното изпълнение на макетите за 1 и 2 задача. Имам си лична закана да вложа повече търпение в следващите.

Пак мина много време от последното блогване. И се случиха разни весели неща. Минаха защитите на проектите по архитектурно проектиране. Мина и сесията. Вече съм си най - официално в Русе. Вкъщи! Вкъщи! Вкъщи! Пълна съм с енергия и мисля да изкарам цялото лято работейки неуморно. Е, поне до Плевен ще отскоча да видя Ще, че ми е залипсвала. Ето ни двете почивайки след представянето в САБ. Оказа се, че доста от нас залагат на бялото:) На втората снима сме с Ади и Хари, а Крис зад обектива също е в бяло:”)

Ягодово настроение..напук на идващата сесия